ИЗВОНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; извонèя се, -èеш се и извоня̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. извоня̀л се, -а се, -о се, мн. извонèли се, св., непрех. Диал. Преставам да издавам лош мирис, воня; измирисвам се, отмирисвам се.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.